Размерът има значение. (Размерът на талията)

Първият ми  гост.

Познавам Алекс от няколко години. Пътищата ни се пресякоха първо по работа, последствие с едно приятелско пътуване до съседна Сърбия. Когато разбрах, че е била цирков артист –  “жената-каучук” не успях да скрия учудването си. Гледах срещу мен една (нека да кажем) пълна жена и не можех, просто не можех да си представя извивки на тяло, грациозност и гъвкавост под тези килограми.

И сега, гледайки тази снимка пак ми е трудно, признавам.


Един ден Л. се върна от среща с нея и в очите му кънтеше ехото на едно голямо “УАУ”.

“Няма да повярваш, каза, колко много се е променила, Алекс. Свалила е може би двадесет килограма за няколко месеца. Изглежда невероятно!”

Показа ми снимки, а аз си зададох логичния въпрос: щом тя може да свали толкова много (оказаха се 42 за общо 9 месеца) защо аз постоянно се провалям със своите 4?

Зарадвах се за нея и пожелах сама да видя тази промяна. Не след дълго пътищата ни се пресякоха отново. Видяхме се случайно на улицата и аз не успях да затворя устата си:
първо от искрено удивление, второ от възхищение.
Това беше друг човек. Жената с кръгла фигура я нямаше. Срещу мен стоеше едно момиче. Беше станало нещо удивително не само с тялото й, имаше живец в очите й, лицето и  грееше, а усмивката не слизаше от него. Занемях! Не бяха само свалените килограми. Тогава книгата вече беше факт, факт беше също и изчерпването на тиража й. Моментално изпитах желание да пиша за нея. Някак усетих, че не е само отслабването. Промяната беше на друго ниво. Уговорихме се да прочета книгата и да направим едно своеобразно гостуване в блога.

Затова без да губя повече време и думи ви представям Александра Иванова, автор на книгата “Размера има значение”. Живият пример, че снимките преди и след не са рекламен трик и че когато проявиш свободна воля да избираш как искаш да се промени живота ти, самият живот започва да се къпе в собственото си благополучие.

Добре дошла, Алекс. Представи  се с няколко думи.

45-годишна щастлива жена. Редактор и продуцент, автор и вече студент … Богословие ☺

Кога разбра, че повече така не може?

Осъзнах, че имам проблем когато видях в очите на дъщеря ми съжаление и разбрах, че тя не се гордее с мен. Очевидно не бях нейният пример за следване, а напротив. Огледах се наоколо и видях бъдещето си – дебела и отпусната, отблъскваща, болна и все очакваща… изискваща внимание, уважение, мечтаеща за любов. Как можех да очаквам околните да ме харесват и уважават, ако аз самата не го правя!? Поиска ми се да съм желана – като жена, като приятел, като компания. Поиска ми се да съм полезна като майка, като човек, който е работоспособен и конкурентноспособен. Поиска ми се да живея свободна от тежестта не само на килограмите си, но и на всичко, което те носят със себе си. Когато бях почти 100 кг, на ръба на нервна криза, с мигрени, с постоянни страхове, задъхване и умора, болки в гръдната област и посърнал поглед – не бях желана компания за каквото и да е било. Очите на дъщеря ми бяха истинското огледало, в което се огледах!

Какви стъпки предприе? Какво ти помогна в началото?

Всеки път след диета и сваляне на килограми идваше момент на кратка радост и … връщане на предишното състояне … с лихва!
Застанах срещу огледалото и „проведох неприятен разговор“ сама със себе си. Осъзнах, че съм, не само дебела, но и болна … животът ми не бе в моите ръце, а зависеше от безброй обстоятелства. Запитах се какво наистина искам да направя с него …  Получих отговор от дебелата и нещастна жена в огледалото: „Искам да взема живота в ръцете си, защото няма кой да го направи вместо мен!“. Опитът ми показа, че трайните решения не се постигат с половинчати действия. Ако не променя отношението си към себе си ще продължа да имитирам щастие, гледайки сериали по телевизията и висейки във фейсбук.
Реших да се променя, но не на думи или в мечтите си, а наистина. Зададох си въпроса „защо?“. Защо съм отпусната, изнервена и безпомощна пред съдбата си? Това бе началото на промяната към здрав и щастлив живот. 

Защо според теб се проваляме в  диетите?

Според доктор Пелов диетата е „мръсна дума“. Системата му „Healthy Beauty and Energy” се основава на функционалната медицина. Тя търси и лекува причините на заболяванията, а не симптомите.
Според него напълняването е сигнал на тялото, че нещо не е наред. Надебеляването е симптом на заболяване. Хората не дебелеят от лакомия и мързел. Свалянето на килограми с диети е лечение на симптома, а не на причината за напълняването. Това е като да свалиш температурата на детето си с хапче, без да се вълнуваш каква е причината това дете да вдига температура.  Сваляйки температурата ние заглушаваме сигнала на тялото, което „вика“ за помощ и се бори с нещо (настинка, инфекция, апандисит или дори нещо много по-сериозно). Така е и с диетите. Сваляме килограми без да се запитаме – защо сме напълняли. Резултатът е временен, защото диетата свършва, а причината си остава, само дето тялото е отслабнало от глад или липса на нещо, което му е необходимо. То го наваксва бързо в момента, в който му се удаде възможност. Както е безотговорно да сваляме температура без да се погрижим  за излекуването на причината, така е безотговорно да правим и диета за да свалим килограми, без да премахнем причината за напълняването. Нещо повече. Всички тела са различни и подходящото хранене е различно за всеки отделен човек. Диетите, описани в нета или препоръчани от „една приятелка“ са безопасни за някои хора, опасни за здравето на други, но в всъщност са причина за временно сваляне на килограми, чрез налагане на воля (насилие над тялото и ума). В крайна сметка идва края на диетата или на силите на волята. Най-лошото на диетите е, че не премахват причината за надебеляването или целулита, а само заглушават временно гласа на тялото ни, което се опитва да ни подаде сигнал за проблем. 

Докторът доказва с успехите на пациентите си, че правилнят начин на живот и хранене лекува такива заболявания като диабет тип 2, Хашимото, хипертония, автоимунни заболявания, депресии, артрити, полова немощ и много други, а отслабването е само страничен ефект на оздравяването и живването. 

Важна ли е  нагласата? Кое сработи при теб?

Д-р Пелов ми каза една мисъл на великия Айнщайн: „Безумие е да правиш едно и също нещо, и да очакваш различен резултат.“
Всичко започна с осъзнаване и взимане на решение за промяна. Взех осъзнато решение, последвано от реални действия, а не от приказки, безкрайни планове, оправдания, мечти и надежди. Нагласата не е достатъчна, ако няма решение и реални действия. Няма смисъл да взимаш решения, ако не ги изпълняваш, защото се подценяваш сам пред себе си. Затова най-важната част е да се вземе решение – в истинския смисъл на думата. 

Началото на промяната бе когато осъзнах:
„Проблемът не са килограмите, а ПРИЧИНАТА за надебеляването.

Колко време е нужно, за да влезе тялото в друг режим?

Според моите наблюдения върху пациентите на доктора, обикновенно са достатъчни 3-4 седмици лишаване от отрови, за да започнете да живвате. Но има и такива хора, които тайничко неосъзнато кривват от системата и естествено – резултата се забавя. Затова доктора препоръчва водене на дневник за всичко, коете се слага в устата по време на програмата.

Здрав дух в здраво тяло? Трудно ли го прилагаме днес?

Едното не може без другото. Човекът не е само плът и кръв, не е само и дух или мисъл, а цялостна същност. Тялото и духа са единни и са в синхрон с Ума. Така че няма как духа да е зле, а тялото добре, или обратното.  

А дали се прилага трудно? Как да е трудно нещо, което всъщност е най-естественото състояние на съществото ни? Просто преставаш да пречиш на тялото си да си върши работата, за което е създадено. Това не става с воля или усилия, а с разбиране. Когато вземеш решение, което осъзнаваш и желаеш, и то е в сихрон с природата ти, тялото не се съпротивлява. Но това не става с ум, замъглен от клишета които са ни налагани от малки. В „Размерът…“ описвам част от тези клишета, а в следващата ми книга ще опиша и другите пагубни внушения, които ни пречат да живеем с лекота и удоволствие, здрави и полезни. 

Как успяваш вече година и половина да запазиш постигнатото?

Всъщност аз не спирам да се подобрявам. Живея според природните си нужди, а не според клишетата на потребителското общество. Причинявам си щастие и не се тровя. Моля се редовно и се изповядвам. Леката Душа, освободения от клишета Ум и изчистеното от отрови тяло е единно хармонично същество – здрав и щастлив човек. Не подържам килограмите си, а пазя здравето си (и телесно, и духовно) – това е решението! 

Коя храна е добра  за тялото? Можеш ли да ни дадеш пример за няколко полезни  и няколко вредни храни.

Вредни храни са всички, с които прекаляваме. Ядем в огромни количества храни, които тялото ни не е пригодено да обработва. Ще ги разпознаем, като си зададем въпросите: „Дали са яли от това моите предци, хилядолетия преди аз да се родя?“ и „Дали тялото ми е пригодено да се справи с тези количества от тази храна?“.  Пример за това са фрешовете. В един фреш има 3-4 портокала, а стомаха ни е пригоден за най-много 1-2 плода от този вид. Количеството въглехидрати, който изсипваме в организма си с един фреш направо го задъхва и то реагира, защитава се. Тук идва контролният въпрос: „Колко фреша е пила прабаба ми?“. Ами не е пила фрешове, а е яла пресни плодове. Така е правила и пра-прабаба… и нейната пра-баба. Колкото и да е модерно – отказвам да мъча горкото ми тяло да се бори с моите заблуди да следвам модата. Същото се отнася и за захарта и за слънчогледовото олио. И двете храни за индустриално развити през последните век и нещо. Преди това предците ни са ги ползвали, но далеч не в тези количества, които сега натъпкваме в телата си. За всяка храна си задавайте контролните въпроси и ще получите отговор на въпроса: „Да ям, или да не ям?“.

Добрите храни са всички, които нашите предци са яли хилядолетия, преди ние да се появим. Ние сме наследници на победители в есествени отбор (познат като „подбор“). Нашите предци са оживелите, по-здравите, по-пригодените за пълноценен живот деца в семейството… и ние сме техните наследници. Ние носим техните  гени.  Ние сме венецът на еволюцията. Какво по-добро доказателство от нас самите за това, че начина им на живот е бил добър. Ще дам един упорито премълчаван пример: българката в началото на 20-ти век е раждала между 6 и 9 здрави деца, които са пораствали, работили на нивата и на свой ред създавали здраво поколение. След Освобождението българите правят икономически и демогравски подем, който впечатлява света. През 1908 година проф. Иля Мечников получава Нобелова награда за изследването си, на което се базира модерната имунология и знания за метаболизма на базата на …. храненето на българския селянин. Световната наука приема нашите предци за мерило за здравословен начин на живот! Много неприятен факт за продавачите на чуждоземска и лъскава култура у нас.

Кисело мляко, сирене, ферментирали зеленчуци (туршии и кисело зеле) чушки, чесън, месо, сланина, плодове, ръж, лимец, червено вино, бобови … българските традиционни храни, приготвени по традиционни рецепти – това е полезно за българина. (за японеца – японските такива, за индиеца – изндийски 😉 )

Важно! Има забранени храни – тези които ни разболяват и бавно убиват. Това са храните с консерванти, овкусители, оцветители, стабилизатори, Е-та, ГМО, пистициди и всичко, което ни пробутват за да ни пристрастят, че да купуваме повечко.

 А душата. С какво да храним  нея?

Все по-рядко разпознаваме истинското щастие, защото то просто не е модерно, не е рекламирано по телевизора и не е в лъскава опаковка.
Все по-често заместваме истинското щастие с имитацията на емоции от телевизионния екран – сериалите или от лъскавите истории на „звездите“.
Вече е норма вторачването в чужди емоции и подменя на истински преживявания и вълнения с виртуални такива в социалните мрежи. А истинското щастие приемаме за даденост и чак когато го загубим, осъзнаваме, че това е нещото за което е трябвало да благодарим на Бог.
Чак като се разболеем, осъзнаваме, че нищо няма смисъл когато няма здраве, иначе не забелязваме как го пилеем, къде от невнимание, къде по доверчивост, къде от мързел.
Същото се отнася и за любовта, семейството, себеизграждането, знанията и други такива нематериални блага, които са истинското щастие.
Душата е нематериална и неможе да я храним с материална храна. Затова препоръчвам ежедневни „ритуали за щастие“. За мен това е ходенето на църква, изповедта и молитвата. 

Какво би посъветвала всички жени, които търсят промяна в килограми, във възприятия, в живота. Които започват с голяма доза хъс, а стигат до задънена улица.

Самият въпрос е олицетворение на заблудата, в която живеем!
Питате за промени в следния ред:
Килограми
Възприятия
Живота 

И аз пробвах първо да отслабна, че тогава да се почувствам по-добре и заради това да и се промени живота. Не става! Истината е, че като отслабнеш – си оставаш същия човек, със същото отношение към живота и същите навици. Често това води до връщане на състоянието, защото навиците и поведението си остават същите. 

Редът на трайните промените е обратен: 

Променяш начина си на живот.

Възриятията и мисленето за това какво е щастие, кое е най-важното.

А отслабването и хармоничното тяло, живването и блясъка в очите идват като следствие.

Съветът ми е: Разберете, че красиво и привлекателно е здравото и жизнено тяло. Отслабването е страничен ефект на оздравяването. Здравият човек е слаб, хармоничен, енергичен, привлекателен и има блясък в очите. Променете си мисленето и вземете живота в своите ръце,  и правете това, което е добре за вас, а не за тези, които ви заблуждават, с цел да ви продадат лъскавата опаковка с вредно съдържание. 

След “Размера има значение” какво предстои?
Или както се казва :“Какви са вашите бъдещи творчески планове”?:-)

След поредицата от срещи с читатели и почитатели на системата на д-р Пелов „Healthy Beauty and Energy“, осъзнах колко много въпроси породи „Размерът има значение …“. Срещите ни   се превръщаха в разгорещени разговори по теми, които засягат здравето и щастието. Доктора не успяваше да отговори на всички желаещи да открият начина за промяна на живота си.  Продължението на „Размерът има значение …“ ще даде практични съвети за това как да сме здрави, подмладени и „хормонално щастиви“, но вече с повече практични съвети. 

Следващата книга от трилогията ще се казва: „На какво не ме научи мама“ и ще разкрие стъпките на промяната ми в подробности. Едно признание за това как успях да загубя щастието си, как си платих и как сега си го върнах. Как станах отблъскваща, досадна и нещастна, а сега съм с 42 кг по-слаба и държа живота в ръцете си, багодарейки на Бога за това което ми дава всеки един миг. 

Благодаря за откровението, Алекс!

Не ми остава друго освен да илюстрирам с малко снимки (преди и след) невероятната й промяна. И да добавя, че всичко е възможно.

Човек само трябва да го пожелае.

         

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *