Стопанката на Господ

 Нека това писание няма силата на препоръка. Всеки сам за себе си трябва да реши дали  му е нужно или не да прочете тази книга. Както ни каза Розмари, когато я открихме с няколко книги и й ги връчихме с молба за автографи:

“Само твоята книга ще надпиша, Лучана. Ти си я намерила сама и сама си ме потърсила. Другите нека прочетат, пък да решат искат ли го или не”.

Това, което ще напиша обаче е , че прочетеното в
Стопанката на Господ” отекна в мен с голяма сила. Отговорих си на толкова много въпроси. Отдавна заспали, отговорите надигнаха сънени глави и се огледаха наоколо.


Разбрах защо когато сме при мама за Бъдни вечер, душата ми си е у дома. А идването на коледарите на следващия ден кара къщата ни да пее от радост.

Разбрах защо никога не съм харесвала масовата истерия по Коледа с всичката суетня и пазаруване на купища ненужни вещи.

Разбрах защо съм правила погача за 40 дни на детето ми. Тогава в църквата исках да попитам едни работи, които никога не изрекох на глас. До сега. Защо момченцата ги вкарват в олтара, а момиченцата не? Защо да съм грешна, (така ми каза свещеника). Не съм ли сторила най-святото нещо на света – родила съм си рожбата.

Разбрах защо майка ми ме е водила да ми леят куршум. Тогава не го проумях, но някак се успокоих и спрях да сънувам един и същи кошмар.

Разбрах защо милата ми баба Анка (светла й памет) ми казваше с трепет, че датата, на която детето ми е избрало да се роди не е случайна. Петровден по старому.

Разбрах защо боядисвам яйца на Великден.

Разбрах защо нося мартеница.

Разбрах защо правим курбан.

Разбрах що е нестинарство. Ама наистина.

Разбрах, че съм вярваща, а не религиозна. Защото “вярващия носи олтара в себе си”, а в организацията, наречена Българска православна църква има една купчина неща, които ме объркват. Защо например БПЦ анатемосва йогата? Защо, твърди, че душата не се преражда и след смъртта няма нищо. И къде тогава отива съзнанието когато тялото изтлее?

Разбрах още какво значи вричане един на друг.
Не пред обществото, а пред Бога.
И разбрах защо сме го направили. Без да знаем.
Разбрах, че  две души като се врекат една на друга няма сила, която може да ги раздели.

Мога и още да продължа, но ще оставя на любопитните да ги открият сами тези неща, да си ги прочетат, да си ги провидят и познаят. Изпълнена съм с огромна благодарност към битието и Розмари Де Мео за това, че пътя ни кривна към “Перото” преди седмица, където тази жена ни потопи в магията на българското, милото и родното и където цялата зала плака от щастие и радост.

Затова, че още много сърца ще се разтуптят,
затова, че още много очи ще се налеят със сълзи,
а душите ще си намерят корена.
Тази книга ще пребъде.

И нека реченото ми бъде сторено.

One thought on “Стопанката на Господ”

  1. Благодаря книгата ще бъде на лично място в моя дом.Получих потвърждение на моята вяра в силата .Рада Минчр

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *