Експериментът къща на морето

“Позволи си всичко, което може да ти предложи живота и ще откриеш, че той има да ти предложи много повече, отколкото предполагаш”.

  Този цитат на Нийл Уолш от “Разговори с Бог” е написан с маркер на дъската срещу мен. Десетки пъти на ден погледа ми се спира там, четейки го непрекъснато. Повечето пъти наум, а понякога и на глас. Така започнах да си позволявам. Отначало плахо и неуверено си позволявах дребни неща. А живота просто ги случваше пред очите ми.
Не си спомням точно от кога, може би години мечтая за едно лято на морето. Няма да скрия, ако кажа, че това ми се струваше химера. Нещо абсолютно невъзможно за случване. “Ами работата?” ме принизяваше обратно мисълта. “Най-много две седмици”, ми казваше “разумния глас”. Не спирах да мечтая. Само че някак далечно. Струваше ми се така недостижима, така нереална тази мечта. И респективно не правех нищо, за да й помогна да се случи.  Години наред…

  Докато един ден, четейки горния цитат за н-ти път, най-накрая прозрях. Аз не позволявам да се случи! Аз слагам спирачки и давам назад. Мечтата е толкова близо до нас, но понякога я възпрепятстваме с ограниченията, които самите ние си поставяме. И така – позволих на живота да ми предложи едно лято на морето. Извадих на масата всички доводи: мейли, банка, всичко е на един лаптоп, работа от дистанция, ако се налагат срещи в София се пътува. Малко разумна аритметика. Позволих си да го пожелая, визуализирах го и заживях с идеята. И живота взе, че не само го случи, ами го достави с екстри:

Малка каменна къщичка на остров.
За цялото лято на тази година.


 Рискувахме и я наехме без дори да сме я виждали. Имахме единствено снимки и местоположение. Малката утеха идваше от холандския мениджмънт – комуникацията беше с двама пенсионирани холандци, избрали да живеят там, където има слънце и море, вместо там, където има дъжд и вятър.

Връщайки се назад мога само да благодаря. Нищо друго. Ето какво съм написала сутринта, след пристигането ни за първи път преди Великден с мама.

30-ти април 2016, Лименария, Тасос
“Вече сме тук! Риска, който поехме определено си струва. Къщичката е чудесна-има всичко, което човек може да си пожелае. Старо маслиново дръвче в градината, каменна обла стена и разкошен бял зокум под нея. Стаите са малки, приветливи и гостоприемни. Мисля си-какво му трябва повече на човек от място близо до морето, място, на което да се усамоти, място на което да си приготви нещо вкусно за хапване и място, на което да положи изморена глава вечер? Кому е нужен палат и луксозна обстановка? Те дават ли щастието и вътрешния покой? Дават ли онова усещане за мир, което чувствам дълбоко в душата си? Какво повече мога да искам от това да съм с любимите си същества и да споделям тази радост? Навън е мрачно и ръми, а вътре в мен e слънчево. Безкрайно благодарна съм, че мечтата ми оживява пред очите. Толкова е хубаво!”

Няколко важни предпоставки и бележки, за да случим това:

  • Работа – задължително условие за такова приключение е да може да се работи от дистанция. Нещо, което също ми се струваше невъзможно, ама ей на-някой горе стои и гледа кое смятам, че е невъзможно 😉
  • Средства  – далеч не трябват толкова много, колкото си мисли човек. Да, трябва да се плати наема (на две вноски, една от които още януари). Веднъж като е платен, разходите за живот там са същите, които харчиш стоейки в София, например. А в дните, в които любимият ти се връща от морето  с няколко риби – дори и по-малко.
  • Споделяне – имаш възможност да зарадваш всички роднини и приятели с малка, мечтана ваканция. Е, от средата на юли до средата на август водата стремително намалява и взимането на душ е цяло приключение; комарите летят на рояци и тежко и горко на онези, които са забравили таблетки и машинки…но както се казва – това са рисковете на живото предаване.
  • Пътуването  то е част от удоволствието, а разстоянието от София е точно 400 км. (около 6 часа и половина вкл. ферибота)

 И така след кратка равносметка при последното ни ходене септември  излиза, че сме прекарали почти 80 дни на морския бряг. Какво лято само! Най-хубавото лято в живота ми. Като се сетя колко много се притеснявах как ще работим, как ще се случват нещата, кой кога ще направи едното. А кога другото. Сега от перспективата на времето, мога да се обърна назад и да видя как всяко едно притеснение, всяка една тревога е била абсолютно неоснователна. Дали с работата всичко ще е наред. Дали тази кампанията ще мине както трябва. Дали ще стане това или онова. Винаги, в най-подходящият момент сякаш като с магическа пръчка нещата се случваха по най-правилния начин. Пари пристигаха, хора се намираха, всичко се нареждаше. Вселената знае, само трябва да се оставим в ръцете й.

 Къщичката приюти нас и децата ни. Посрещнахме 16-ти рожден ден, много се смяхме и малко мрънкахме. Засадихме зеленчуци, за които всеотдайно се грижихме. Сумарно откъснахме две краставици и шест домата, но това е друга тема. Добре, че беше съседката-през оградата й даже прихванахме артишок. Губихме и намирахме ключове, а една майка избра нашият двор, за да роди малките си. Къщичката ни бе подслон в дъждовните дни през май и в горещите дни през август. Даде ни всичко, от което имахме нужда. Бяхме в приятелски компании, в детски компании, в роднински компании. Бяхме и само двамата. Можехме да чуваме дишането си. Толкова беше тихо. И толкова хубаво. Това, ако не е подарък свише. Не знам кое е. Толкова съм благодарна. Благодарна съм за всеки миг от това лято. За всяка дума, за всеки гост, за всяка утрин, за всяка разходка около пристанището, за всяка топка сладолед. За слабо течащата вода. Та как иначе щях да оценя изобилието на душа тук вкъщи. Благодарна съм за трите котета, които станаха “нашите котета”. Благодарна съм за събуждането с камбаните на църквата. Благодарна съм за хората, които опознахме. За местата, които посетихме. За искрящото море, в което плувахме. За изгревите, които посрещнахме и залезите, които изпратихме.

Накрая не сбогом, а до нови срещи, къщичке.

И благодаря за рибата! Буквално.

15310795_10209852917033620_594241436_o

20160522_202929_resized

20160711_100219

20160704_182635

20160811_083429_resized

15369724_10209855730183947_1116438865_o

15302525_10209855761544731_1666821471_o

20160803_200820_lls_resized

 

4 коментара към “Експериментът къща на морето”

  1. ей, ама верно си беше толкова готино……..и дзадзикито с малко ципуро при бай Костас……..и още повече, че ние пропуснахме рояците комари и слабо-течащата вода 🙂

  2. Здравей, Лучана!
    Четейки се пренесох на вашето местенце … обожавам морето, посрещам изгревите, изпращам слънцето и краката ми са в пясък винаги, когато отида на море. Вълшебно е … и е зареждащо! Всеки ден е неповторим и после спомените за тези дни ме усмихват! Много се радвам, че така сте си подредили вашето лято! Поздравления за прекрасната емоция и благодаря, че я сподели с нас!

    1. Ех, че хубаво, Златка!
      Щастието не намалява когато е споделено е казал един много мъдър човек..
      И аз благодаря, че сподели твоето.
      🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *