В продължение на година дадох всичко от себе си: време, средства и усилия, за да навляза в дебрите на един невероятно красив и мелодичен език. Решението да уча италиански дойде спонтанно, нямаше много време за чудене защо точно този език, защо сега, защо тук. Почувствах го отвътре и го случих. Спокойствието и радостта, които изпитвах през цялото време след това, ми дадоха ясно да разбера, че съм била на прав път. Нивата летяха едно след друго, а заедно с тях и аз. Учех и пеех.
Глаголи, времена, предлози…изписах стотици листове. Започнах да сричам италианска преса, а колко бях щастлива когато за първи път успях да разбера какво пее Лучано Павароти в любимата ми La traviata. Ех! (все пак операта възниква в Италия и езика, на който се изпълняват ариите не е кой да е, а езика на Данте).
Месечни архиви: ноември 2016
„По виното ще ги познаете“
Или моите открития на тазгодишния Дивино тест
Някъде прочетох, че хубавото вино не е това с многото точки, високия рейтинг или цена, не е това с добрият маркетинг или това, което модата налага.
Хубавото вино е това, което ти харесва на теб.
Далеч не претендирам мнението ми да е меродавно. Обичам да пия вино, обичам да експериментирам, обичам да уча. Аз съм просто (както каза един любезен винен изложител, чудейки се как да ни определи) любител-консуматор, професионалист в своята област.
За цигарите – искрено и лично.
Някой беше сравнил пушенето с медитация. Вдишваш дълбоко, задържаш леко дъха си и след това издишваш. Само “Ом” липсва. Но за това пък има дим, много дим.
Винаги когато разказвам за този период от живота ми
(стаж има-няма 15 години) започвам така:
“ Не бях страстен пушач. Не бях от тези, които пушат кутия и половина на ден. Не бях такава. Една кутия ми стигаше за няколко дни”.
Замислих се… защо го правя? Защо винаги се оправдавам така. Успокоявах се някак, че няма нищо лошo – та нали пуша съвсем малко. Е да, ама няма такъв филм като малко. Или пушиш или не. Покрай това “малко” имах десетки табиети.