Седем, казват,  е знаково число –

“Първите седем”, “Седемте смъртни гряха“, “Седем години в Тибет”,  “Седемте самурая”…
Има седем дни в седмицата, седем ноти, чудесата на света са седем, а християнството  смята  числото седем за божествено – един от лъчите на сътворението.

Седем (според нумерологията) е числото на философията, на дълбокия разум, на съдбовността, на чистотата на духа, на съвършенството и пълната завършеност.

Седем, твърдят също, е щастливо число.

През седем години били важните етапи от живота ни. Някои ги наричат кризи. Казват също и че любовта се променя за седем години. Свиквало се с нея, ставала удобна, не сме я забелязваме понякога дори. Смятали сме я за даденост. Единият обичал повече от другия. В любовта компромиси трябвало. Любовта траела три години. Четях такива неща от разни хора. Много мъдри хора при това. Четях ги, дивях се и може би им вярвах- та нали около мен виждах неоспорими доказателства за загасващия огън на любовта, за привикването един към друг, за удобността на връзката, за връзка “в името на децата” и какво ли още не.

---

Докато един ден преди седем години просто не се случи. Любовта реши да  се покаже в пълния си блясък. И да обори всяко едно клише, в което съм вярвала. Трябваха ми седем години, признавам. За да разбера това, което някъде дълбоко в мен винаги съм знаела.

---

• Ако някой някога ми беше казал, че седем години по-късно сърцето ми ще продължава да  прелива от любов, нямаше да му повярвам.

• Ако някой някога ми беше казал, че седем години по-късно изричане на неговото името (което всъщност е Любов) ще продължава така да ме вълнува, нямаше да му повярвам.

• Ако някой някога ми беше казал, че след седем години това не само ще е моят съкровен любим, но и моят най-добър приятел. Моят възлюбен, моят учител, моят свят, моят първи читател и моят най-голям фен, нямаше да му повярвам.

• Ако някой някога ми беше казал, че след седем години заедно, две седмици раздяла дълбаят дупка в сърцето, нямаше да му повярвам.

• Ако някой някога ми беше казал, че седем години ще заспивам и ще се събуждам с “Обичам те”, нямаше да му повярвам.

• Ако някой някога ми беше казал, че след седем години ще продължавам да се оглеждам в очите му. И ще се виждам пак онази същата, в която се е влюбил, нямаше да му повярвам.

• Ако някой някога ми беше казал, че след седем години огъня не само не затихва, а гори с огромна сила, нямаше да му повярвам.

• Ако някой някога ми беше казал, че това е то любовта. Точно толкова прекрасна, точно толкова нежна, точно толкова силна и точно толкова реална, нямаше да му повярвам.

Затова нека не вярваме на всичко,
което се пише за любовта.
Нека да я изживеем.
Тя копнее за това.
За пълно истинско отдаване.
Без преструвки, без клишета,
без скришни заръки и тайни хватки.
Да я изживеем безстрашно, пълно и докрай.
Дори да изглежда, че  рушим морални устои,
а духовете са разбунени.
Особено тогава.

И както е казал някой някога някъде:

„Никога не търсете любовта.  Тя сама ще ви намери“