Е, почна се:) Новото приключение, наречено блог.

Идеята за блог дойде внезапно като изненада дори и мен.

Малко предистория

Напъните ми за писане датират някъде от 12-13 годишна възраст. В този период навярно се е събудило нещо. Жалко, че не успях да открия тефтера, в който пишех, провокирана от нещата, които са ме вълнували тогава. Стих посветен на мама, първо влюбване, приятелки, училище… Усещах нещо, който копнееше да се прояви. И аз го проявявах по детски, малко наивно навярно, но с чиста  душа. После порастнах. Живота ме повика и аз се втурнах да го живея. На макс. Спомням си, че едно от последните неща, което написах бе в нощта, в която се роди Никола. Не мигнах от вълнение до сутринта. И писах ли писах. Бях толкова щастлива.

След това години наред – нищо. Музата изчезна. Аз ли я не търсих, тя ли реши да ме остави. Не знам. И така почти 15 години.

От известно време обаче усещам пак онзи копнеж. Онова желание да изразявам емоции, мисли и усещания за света, за живота.

И започнах отново. Малко хаотично. Пиша и слагам всичко в един общ файл, който доскоро дори си нямаше име. Не е ли ирония  –  “untitled” да се казва мястото, в което събирам живота си.

Един разговор вкъщи наскоро:

“Какво ли ще излезе от това, пиша напосоки, нямам една генерална идея,  нещата са толкова различни.”

  • “Продължавай, пък каквото трябва ще стане”

И ето на – стана! Имам си блог.  “untitled” вече е luchana’s life.

Mоето място. Моят мир.

За какво ще е този блог?

Започвам с намерение най-просто – да пиша за живота. През какво минавам, как се променям и изобщо как развивам по-добрата версия на себе си. С какво се сблъсквам тук и сега, на какво устоявам и на какво не. От какво се вдъхновявам, от какво се вълнувам.

Далеч не претендирам да съм изчерпателна и веща в писането, еле пък в блогването.

Краткото проучване, което направих показа, че има най-различни блогове: такива с теми за политика, мода, здраве, храна, пътувания. Убедена съм, че повечето са списвани от специалисти-експерти по темите.

В този блог възнамерявам да пиша експертно за себе си. От първо лице. Все пак единствения човек, който познавам изключително добре – това съм аз.

В последната година и половина промених толкова много неща в начина си на живот, в живеенето на този живот, в отношенията с другите, но най-вече, най-вече в себе си, че логично ми се стори да ги опиша. Едно по едно, стъпка по стъпка. Искрено се надявам, че няма да  съм сама в това пътуване. Вярвам, че всеки от нас някъде дълбоко в себе знае, че не е “човешко същество с духовни преживявания,  а духовно същество с човешки преживявания”.

И какво е един първи пост без подобаващ финал? 🙂

В последния месец открих и изчетох десетки съвети за блогване.  Този се открои:

„Не казвайте нищо онлайн, което не бихте казали лице в лице“.

Много ми хареса.  Избирам да го следвам.

Последвайте ме и вие.

До скоро!

Л.

11 thoughts on “Е, почна се:) Новото приключение, наречено блог.”

  1. Това, което мога лице в лице да ти кажа Лучана, не мога да го кажа онлайн 😉
    Следвам те навсякъде любима, също и тук!

  2. Чудесна идея Лучи!!! Ще очаквам с нетърпение твоите творби Ти си много пизитивна личност. Винаги си ме зареждала с позитивизъм, както личното си присъстви, така и с писането си. Успех!!!

  3. Най-сетне….от кога го чакам……
    Един усмихнат поздрав-интерпретация и от мен…….
    Известния сомелиер-експерт Любо ми сподели веднъж следното: “ Luchana’s life“? Вероятно ще е най-добрата среща между вино и четиво в света…….
    Сега, нека малко по-сериозно. Любо все още не е винен експерт-сомелиер, още по-малко е известен. Той живее с авторката и разбира се, той си мисли, че блога сътворен от Лучана е може би най-доброто четиво в света. В това отношение той няма избор….трябва да си мисли така……просто няма избор!
    Какво друго обаче знае Любо? Бате му /брат на авторката на блога/ бил горд със приготвеното от самия него вино, кото нежно наричал „Шепнеща душица“ и твърдял, че е най-доброто вино в света…..Бате му, който се бил решил да се пенсионирал около 55-годишна възраст, само за да може да отделя по-голямата част от времето си приготвя и употребява вино. И някак вменил тази традицията и към Любо също ….(традицията за употребата, не за приготвянето). Така Любо го последвал в употребата……. и вроятно намерил пресечната точка между виното и изкуството….някъде в……..някъде в „Luchana’s life“ естествено.
    Всъщност да бъдеш роден, израстнал и възпитан в Челопеч и да твърдиш, че правиш най-доброто вино в света е просто вбесяващо нелепо……всеки знае, /даже чичото от рекламата/, че най-доброто вино е „Мера-нещо си“ и се прави в Тетевен….където разреждат една трета сок от сурова-кисела трушия, с една трета чист, медицински спирт и една трета боров терпентин……….. Ето защо Любо не вижда причина, поради която той не може да претендира, че срещата между доброто вино и приятното четиво е именно в „Luchana’s life“ и е вероятно най-добрата среща в света…….И един факт…..Колкото повече той пие/чете, толкова повече е убеден, че има някаква истина в изказването му …….
    Както и да е, че единственият начин да се разбере е следният: отпиваме глътка сами…..и умерено прочитаме.
    Вероятно Лучана ще се поргижи да има за всички!
    Наздраве!
    И успех с новото начинание Лучаната

    1. Леле-мале… това писането си е семейна черта 🙂
      Благодаря за нестандартния поздрав!
      (Това е поздрав, нали?) :-)))
      Благодаря още веднъж и до скоро!
      Оф и он-лайн.

  4. Лучана, много радости с блога и от мен. На моменти е катарзис, на моменти е тягостно (отдавна не съм писала…), на моменти – илюзорна свобода (ще си пиша каквото си искам, мой блог си е), на моменти – смиряващо (кой ли пък иска да чете това, което искам да кажа и какво ли всъщност искам да кажа…?).
    Леко се стреснах, четейки страницата с вдъхновенията и в тази връзка си спомням нещо смешно и много глупаво за пуберските години и тайфата на брат ми, част от която се оказа и ти, и която се състоеше от дивни простаци и грубияни в моите тогавашни очи. Не разбирам как момиче като Лучана може да е гадже на един от тях, казах на брат ми. Ти от нищо не разбираш, ми отговори той тогава. Толкова за вдъхновенията 🙂

    1. Ех, че хубави думи, Яна… А спомена за тайфата искрено ме разсмя:-)
      И ме вдъхнови отново.
      Благодаря ти още веднъж!

  5. Всичко тук е толкова вдъхновяващо! Вярвам, че човек не се натрапва, когато препоръчва или подарява прекрасни, мотивиращи книги, автори или мисли, защото именно когато сме готови, откриваме това, от което имаме нужда. То просто търси нас… и ни намира. Или пък ние попадаме на него… точно както аз открих мотивация и вдъхновение в много от написаното тук. Прекрасен стил, интересни теми, леко, ненатрапчиво и гъделичкащо сетива. Разкошно вино с ароматен дъх на любопитство и приключение.

    1. Благодаря за вдъхновените хубави думи, Биляна! Усмихвам се докато чета:-)
      Красиво е..
      Още веднъж благодаря.

      До скоро!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *