Седем, казват,  е знаково число –

“Първите седем”, “Седемте смъртни гряха“, “Седем години в Тибет”,  “Седемте самурая”…
Има седем дни в седмицата, седем ноти, чудесата на света са седем, а християнството  смята  числото седем за божествено – един от лъчите на сътворението.

Седем (според нумерологията) е числото на философията, на дълбокия разум, на съдбовността, на чистотата на духа, на съвършенството и пълната завършеност.

Седем, твърдят също, е щастливо число.

През седем години били важните етапи от живота ни. Някои ги наричат кризи. Казват също и че любовта се променя за седем години. Свиквало се с нея, ставала удобна, не сме я забелязваме понякога дори. Смятали сме я за даденост. Единият обичал повече от другия. В любовта компромиси трябвало. Любовта траела три години. Четях такива неща от разни хора. Много мъдри хора при това. Четях ги, дивях се и може би им вярвах- та нали около мен виждах неоспорими доказателства за загасващия огън на любовта, за привикването един към друг, за удобността на връзката, за връзка “в името на децата” и какво ли още не.

Продължете да четете Седем →

Защо го направих?
Какви са минусите?
А ползите?

Проучване сочи, че 90 % от хората във ФБ,  на въпроса
“Какво правиш?”, отговарят “Нищо”,
10% отговарят – “Гледам снимки”.

Да започнем с “нищото”.

Част  I

“Постоянно помнете, че не можете да се наситите на това, което не искате.”

   Този цитат от Уейн Дайър ме намери точно в правилния момент. Човека описваше зависимостите – като под зависимости нямаше предвид само алкохол, цигари и наркотици. Ставаше въпрос за пристрастеност към храна, към пазаруване, към телевизия и интернет. И ето я – червената лампичка.

Не можех да се наситя на времето във Фейсбук.

А съвсем не исках да е така. И колкото повече време губех там, толкова повече не ми стигаше и отново бях вътре. Странно, помислих си, хем не искам и със сигурност нямам нужда-хем не спирам да го правя. Защо?

Продължете да четете Трийсетдневен доброволен Фейсбук бан →

Идеята за блог дойде внезапно като изненада дори и мен.

Малко предистория

Напъните ми за писане датират някъде от 12-13 годишна възраст. В този период навярно се е събудило нещо. Жалко, че не успях да открия тефтера, в който пишех, провокирана от нещата, които са ме вълнували тогава. Стих посветен на мама, първо влюбване, приятелки, училище… Усещах нещо, който копнееше да се прояви. И аз го проявявах по детски, малко наивно навярно, но с чиста  душа. После порастнах. Живота ме повика и аз се втурнах да го живея. На макс. Спомням си, че едно от последните неща, което написах бе в нощта, в която се роди Никола. Не мигнах от вълнение до сутринта. И писах ли писах. Бях толкова щастлива.

Продължете да четете Е, почна се:) Новото приключение, наречено блог. →