Любовта е ничия.
Не идва по заслуги, нито по наследство
или пък по право.
Не е моя, нито твоя.
Любовта не знае етикети, нито нужди,
нито пазари се за промяна.
Любовта потребност да е нещо „друго“ няма.
Тя не знае „друго“.
Там, където нужда няма – всичко е любов.
И е някак ясно, повече от ясно –
друго просто няма.
Само любовта е.
Нито моя е и нито твоя.
Ничия любов е.
Само тя остава.
14.02.2022
Един егоцентризъм ВИНАГИ прозира зад „критично мнение“.
Двойните стандарти ДВОЙНО прекрояват.
Колкото и да се хвали как анализира –
един ум е просто ум и всичките му опити да схване
„цялата картина“ НЕИЗБЕЖНО се провалят.
Независимо какви думи са казани –
НЕЩО говори отвъд тях.
И това бива видяно.
И това остава.
Другото е прах и суета.
29.01.2022
Всички усилия на индивида
(независимо колко алтруизъм проповядват)
са насочени към това да има по-добро преживяване.
Това не е лошо или добро.
То е все едно да храниш гладен дух.
Никога не е достатъчно.
Никога не е достатъчно.
10.12.2021
Това не се вълнува от определения,
от светски коментари,
философии и заключения.
Това е тук без никакво усилие.
Не може да се трогне от безсилие.
Идеята, че нещо е безсилно разтваря се
във пустотата му сега.
Коя е тази мъничка частичка различна и отделна от Това?
Това е свобода от свободата.
Това е раждане и смърт.
Това е сладка радост във тъгата.
Това е виждане, че няма път.
И няма кой да стигне някъде.
И няма кой да се окичи със медал.
Това вълнение е и тих печал.
Това е край и е начало.
Постоянно.
Това е крясък в тишина.
Това е диво и спонтанно.
Това е нежна самота.
Това е безнадеждно и сурово.
Но само, ако има мен.
Това е тъмна нощ и светъл ден.
Каквото и значение да му се дава
остава то непоклатимо.
Условия, идеи и догадки..
Не знае и не се влияе.
Изисквания няма,
не роптае.
Не се вълнува от слова и речи.
И този опит плах да поиграя с думи
отекна във безкрая вече.
18.10.2021
Не се опитвай да ме сложиш в рамка-
неуловима съм като вода.
Да назовеш какво съм е
като да хванеш сянка,
опитай просто – протегни ръка.
Коя, каква, къде и как?
Причина, цел или пък намерение?
Въпроси всякакви безброй валят.
Лишени са от отговор и задължение.
Неназовима съм и безпричинна.
Това обърква или още плаши.
Без нужда съм от укор
или пък одобрение.
Без корист и
без никакви нагласи.
Без някакво специално намерение
се раждат тези думи.
Без избор, без контрол, без съглашение.
Приемам ги в сърцето си с почуда.
Не се опитвай да ме сложиш в рамка-
неуловима съм като вода.
Да назовеш какво съм е
като да хванеш сянка,
опитай просто – протегни ръка.
01.10.2020
Смокини с козе сирене.
Рецина от 1.50
с газирана вода
в чаши за шампанско.
Топлото море.
Дълго, късно плуване.
Двете риби на харпуна.
Вълните на носа.
Страха.
Медузите на връщане
Подутите уста.
Аз и ти.
Едно залязващо в морето слънце.
И нито снимка.
Красота.
17.09.21
Идеята че нещо не е ок,
че нещо друго трябва да се случи,
че нещо не е достатъчно
е просто това – една идея.
И тя дори не е твоя.
Нищо не трябва да се случи.
Нищо няма да се случи.
Нищо никога не е липсвало тук.
Отпадането на тази идея е
като една малка смърт.
Тъга и загуба, печал…
Но точно в тази смърт се вижда
ясно, че нищо не умира истински
освен една идея.
06.09.21
Това не очаква да бъде видяно,
снимано или пък оценено.
И едва ли се вълнува дали ще бъде споделено.
Това е неизбежно тук.
Не го вълнува мисъл,
преживяване и звук
Неподвластно по един привидно хладен начин.
Дали ще се прехласнеш импулсивно
или забързано ще го подминеш…
Няма никакво значение.
Не се нуждае от ничие съгласие или от одобрение.
Не знае що е раболепие.
Остава то невъзмутимо
във собственото си великолепие.
25.08.2021
Не трябва да бъда сериозна
или фриволна.
Честна или не.
Радостна или тъжна.
Не трябва да се усмихвам
или да плача.
Да бъда любяща или пък не.
Не трябва да бъда нищо от товв
и в същото време съм абсолютно
свободна да бъда всичкото товв.
Изключително просто е.
Няма забрани.
Няма “ трябва“ и „не трябва“.
Няма правила.
Спонтанно е и без усилие.
Това ухае, звучи, изглежда и
се усеща като свобода.
Свобода (от) този герой
да бъде точно такъв, какъвто е.
20.08.2021
Стремежа да се види цялата картина…
А какво, ако е цялата картина вече?
И кой би бил извън картината, за да я види?
Отделен, някъде далече?
Да я наименова, прошнурова и опише.
Да ѝ постави етикет.
Да преразкаже красотата ѝ по памет.
със не дотам добър интензитет.
„Веднъж да видя цялата картина!“
Ами успех.
Каква шега, каква заблуда сладка.
Каквото и разбиране да има
обречено е – все на мисълта e хватка.
И колкото и по-дълбоко да отиваш,
каквито и заглавия да ѝ поставяш
ще бъде просто мимолетно изкушение.
Какво остава? Малко, много… всичко е привидно.
Остава цялата картина. Очевидно.
ТОТАЛНА ВЕЧЕ
всепоглъщаща и без определение.
29.07.2021
ТУК
Звездите на небето вечер
и тази гъста, плътна тишина.
Коте, сгушващо се в розмарина –
спалнята му през нощта.
Жужене на пчели от рано сутрин.
Звънци на стадо в планината.
Машина някъде в далечината.
Усещане за топлина.
Лъчите на изгряващото слънце.
Камбанен звън, отмервайки часа.
Горещи, бързи стъпки.
Златен пясък.
Искряща, топла, измумрудена вода
Напевна песен на цикади.
Полъхване на бриз
Морето привечер.
Залязващия ден.
Вкуса на резен диня – ледено студен.
Лимон и мента.
Смях, играещи деца.
Не знам какво е цялото това…
Но блика радост.
Много сладка радост
от всичко случващо се.
Аз съм у дома.
01.08.2021
Още една снимка на
Още едно залязващо слънце и
Още една лодка в морето.
Още един финал на
Още един съвсем обикновен ден…
Нищо специално.
Нищо по-така.
И все пак всичко е напълно различно и крещи безмълвно със спираща дъха ти простота.
20.07.2021
Живот един, едничък.
Живот безмислено красив,
Живот без цел и без посока.
Дори без ноти.
Загадъчен и див.
Единен, цял и неделим.
Първичен, свят и пълен.
Докрай си ти една мистерия, сказание.
Как точно би изследвал се живот,
що няма описание?
Заблудата е сладка и измамна.
Досущ като мираж.
Миража е мираж.
Вода там няма.
Нима ще продължаваш да гребеш
веднъж видял това във пясъка горещ?
Но няма как видяното да бъде преразказано.
Мистерията никога не се разкрива
и няма как и да се разбере.
И няма кой безкрайно да унива.
И не е важно знае ли се или не.
Живот един, едничък.
Живот безмислено красив.
Да търсиш смисъл в него –
колко иронично.
Не, няма да намериш ред във хаоса.
Живота е непредсказуем и
неописуем, див.
03.06.2021
Когато интерес и полза няма
идва същинската наслада.
Не знаейки кога, къде, какво …
прегръщаш жадно неизвестното.
Отдъхваш си и някак знаеш,
но знаенето не е от ума.
Тупти сърцето и това е.
Щастливо, светло ти е.
Ти си у дома.
25.05.2021
Онзи момент,
в който не изискваш, нито очакваш някой да те разбира,
да се свързва с теб по някакъв си начин
или както е модерно напоследък – да ти резонира.
“Самодоволство или тотална изолация…”
би казал жадния за още значи.
По-скоро си е чист късмет.
Изглежда хладно и безмислено,
но всъщност е безкрайна свобода.
В която свобода парадоксално
всеки свързва се и си разбран
и чут си и видян.
Без грам усилие, без никаква намеса,
без капчица смущение от собствената ти страна.
И без да те достига хорско възмущение,
без чудене, без всякакво съмнение.
Две мнения изобщо тука няма –
усещането е за пълна свобода.
05.04.2021
Кой стои притихнал в мрака,
Кой вълнува се и чака,
Кой се смее искрено, щастливо,
Кой танцува танц на самодива…
Кой любува се и кой прегръща,
Кой съмнява се и кой се връща,
Кой се радва на изгряващото слънце,
Кой изгубва се в света – същинско зрънце…
Кой страхува се и кой гневи се,
Кой ядосва се и противи се,
Кой ли чува птичките отвън,
Кой сънува най-вълнуващия сън…
Кой е този, който пише тези думи,
Кой върви в безпътни друми,
Кой ли пита или кой ли отговаря,
Kой чете ги и откликва,
Kой недоумява, мръщи се и кипва…
Кой говори или кой смълчан е,
Кой очаква или не,
Кой заспал или пък буден е.
Кой ли може нещичко да каже.
Кой е този, който да го разбере…
Кой стои притихнал в мрака,
Кой вълнува се и чака,
Кой се смее искрено, щастливо,
Кой танцува танц на самодива…
24.03.2021
За пробудения никак не е важно
четенето на куп сериозни книги.
Не е нужно да е възхваляван и почитан.
Харесвате ли го или пък не – е без значение за него.
Истински пробудения няма мисия да ви пробужда.
Нито пък да облекчи живота ви.
Той не се самовъзвеличава и не се кори.
Няма да го видите да спори, нито да осъжда.
Вижте го обаче със деца или с животни.
Този, който е пробуден няма да ви дава празни обещания.
Нито непоискани съвети.
Няма да изисква време, отношение, похвала.
За пробудения няма разделение.
Не вижда той света като добър и лош.
Очите му са пълни с умиление.
Не пророкува краят на света
или пък пето измерение.
Пробудения е съвсем обикновен човек,
без капка мистицизъм, но и без смущение.
Самото му присъствие е неговия зов,
дълбоко бликнал и изпълващ с озарение.
1.11.2020
Oсвобождението предполага робство.
Пробуждането – някой, който спи.
Реалността – създава нещо нереално.
А мислите тъкат лелеяни мечти.
Доброто с лекота извайва нещо лошо.
И вярата в едно – лъжа във нещо друго.
Красивия момент – не толкова красив.
Препускането – цел далечна без посока,
а крайната заветна цел – един копнеж безспир.
Какво ли има още за разбиране?
Нима разбирането дава свобода?
Не виждаме ли докато анализираме
и хвалим се с безценната си яснота,
досущ като мишле въртим се
в кръга на неизбежната си слепота?
Живот без яснота дали е страшен,
дали презрян ще бъде всеки миг?
Дали ще е живот без никаква опасност
и ще сподавяме ли вик след вик …
Поемам дъх, дъхът се спуска –
издишването става с лекота.
Стоя притихнала, не ми е нужно друго.
Животът тук е в пълнота.
01.03.2021
Понякога струва ли ти се, че ходиш по въже над пропаст?
И сякаш всичко се крепи на него?
Тъничко е, но е там, си мислиш.
И слава богу, че го има.
Но една погрешна стъпка и политаш…
А какво, ако въже изобщо няма и никога не го е имало?
Просто погледни надолу – има само пропаст.
И една малка крачка трябва да бъде направена –
между страха и свободата.
Тогава падането се превръща в полет.
20.02.2021
Когато най-ценните ти вярвания
поставени са под въпрос,
разбираш неочаквано, но ясно, че
всъщност няма нищо, за което да се хванеш,
няма нищо, за което да се задържиш.
Падането е свободно и неумолимо
и няма там земя, където да се приземиш.
И нито център, нито някаква опора.
Няма на какво да се осланяш.
Няма божества, авторитети, мъдреци.
Думите са само показалец.
“Сигурното” е голямата илюзия.
“Правилното” вечното погрешно.
“Нормите” измислица човешка.
Объркан и сконфузен си – изобщо нищичко не знаеш!
Въобще къде е смисълът да продължаваш да гадаеш?
Отвъд страха поглеждаш – няма нищо.
Каква почуда, истински възторг!
Все още ти е трудно да повярваш.
Но цялото ти същество го преживява,
ликува, разтопява се, трепти.
И няма нужда някой да ти казва, да се сравняваш,
не чакаш да получиш одобрение или похвала.
Някак знаеш, без да вярваш. Просто знаеш –
това е автентичния и истински живот.
Каква наслада.
12.02.2021
На теб
Той е истински безстрашен,
търпелив и много се шегува.
дори в привидно по-сериозни ситуации.
А колко само е забавен и колко е прекрасен.
Когато се налага е и саркастичен,
но също мил, добър и справедлив.
Умее да изслушва, утешава, да разбира.
И готви превъзходно. Без майтап.
Точно както чисти сняг,
както се и гмурка на десет метра под водата,
точно както на един дъх катери планината.
Какво ли още може да се каже
за този симпатичен господин?
Усещам любовта му постоянно,
обръщам се за миг и той е вече там –
подкрепа, сила, всеотдайност.
Това е моят скини Буда,
моят съкровен любим,
моят най-добър приятел,
най-големият ми фен
и моят пръв читател.
Това е плахият ми опит
да опиша туй що няма описание.
Любов ли бе или сказание …
Каквото и да кажа ще е малко.
Но трябва да го каже, въпреки това.
Рожденик е днес тоз герой.
Честит да си, животе мой.
11.01.2021
Радост без съществена причина
всеки ден през Новата година.
Надежди и мечти са само бреме.
Капана е илюзията време.
Страха за бъдещето е напразен
а спомена от миналото безобразен.
Утре е голямата шега.
Само тук сме и сега.
31.12.2020
Веднъж щом изправиш сеи дръзнеш на глас да назовеш нещата,
готов бъди и за любов, но и за много, много гняв.
Някои ще се радват, неизбежно, някои и ще те проклинат.
Да хвалиш обаче новите дрехи на царя при все, че
ясно виждаш голотата е просто немислимо,
болезнено дори.
Ще бъдеш превъзнасян и със сигурност жестоко заклеймяван.
Бъди готов.
Макар че никога не си.05.04.2021
готов бъди и за любов, но и за много, много гняв.
Някои ще се радват, неизбежно, някои и ще те проклинат.
Да хвалиш обаче новите дрехи на царя при все, че
ясно виждаш голотата е просто немислимо,
болезнено дори.
Ще бъдеш превъзнасян и със сигурност жестоко заклеймяван.
Бъди готов.
Макар че никога не си.05.04.2021