От Денвър до село Чавдар

Мария, Антон и пекарна “Прованс”

На фона на негативизма и непрекъснатото нятакване, че тук нищо не става и всеки трябва да се спасява поединично – нещо наистина много вдъхновяващо. Историята на едно младо семейство, което  се връща в родното си село след повече от 13 години в страната на неограничените възможности.

Казвам добре дошли на Мария и Антон и съм изключително благодарна на възможността да гостуват в luchanaslife. Надявам се поне малко от това, което изпитах аз, общувайки с Мария и пишейки публикацията – да стигне и до вас.

Цялата публикация „От Денвър до село Чавдар“

Най-важната цел в моя живот

От няколко години ме преследва една мисъл. Независимо какво правя, без значение къде съм, дали съм сама или не, пътувам ли или си почивам…Един въпрос или по-точно серия от въпроси с един и същи корен “ме мъчат” и не ми дават мира.

Коя съм аз? Защо съм тук? Какъв е смисълът на моя живот? Коя е целта му?  И защо съм се родила, ако моята основна задача не е да изпълня тази цел?

Цялата публикация „Най-важната цел в моя живот“

„Даровете на влъхвите“

Моите пет стотинки по темата. Защо подаряваме, кога подаръка носи радост на даващия, къде е златната среда в истеричното пазаруване и как я намерих.

Историята разказва за тримата влъхви (на места наричани още царе или мъдреци), които водени от Витлеемската звезда намерили Младенеца в яслите, коленичи в краката на майка Му и поднесли своите дарове – злато, ладан* и миро. Ладан в древността се поднасял в знак на особено благоволение. Тримата влъхви го поднесли на Исус като дар за Бога в него. С мирото помазвали умрелите като дар за смъртния човек в Исус, а за царя в него тримата мъдреци дарили злато. Красиво, нали?

Цялата публикация „„Даровете на влъхвите““

Домът е там, където е сърцето

Случи се. Това, което се оформя като идея в главите ни втора година, намери своята логична развръзка. Живеем в къща. Ура!
Не, не сме я купили. Под наем е. Защо да чакаме купуването на нещо, след като можем да осъществим мечтата си и да заживеем в него още сега? Специални благодарности на ОББ, за това че преди седем години ми отказа ипотечен кредит за апартамент. Иначе сега нямаше да разполагам с тази свобода. Човек когато губи, не знае какво печели.

Цялата публикация „Домът е там, където е сърцето“

Бойка Каламова

От Минно Геоложкия Институт, през китайската медицина, Индия и Хималаите до тук и сега.

Признавам си чистостосърдечно – винаги съм обичала глезотийките. Че на кой му е неприятно да се поглези с вкусна и качествена храна, чаша хубаво вино, нова книга, малко спа или релаксиращ масаж, например. Особено последното. Във всички книги и статии в стил  “и аз съм човек” има съвети как е добре да правим нещо за себе си поне веднъж седмично. Не защото имаме проблем или се налага, а просто защото ни харесва. Толкова ли е трудно? Пусто време или средства. Все едното не достига.
В началото на годината обаче, живота малко насила ме заведе в студио „Пагане“,  където направих серия от терапевтични процедури. Всичко това се наложи след появяването на симптона, който е описан надълго и нашироко в  Трудно ли да е бъдем жени?

Цялата публикация „Бойка Каламова“

Една година блог

  Като изключим, че улисана в разни задачки пропуснах да платя домейна и достъпа до блога беше временно преустановен, нищо по-съществено не направих за първия рожден ден на luchana’s life. Нямаше торта, нито свещичка. Но затова пък ще има публикация.  С тази днес, публикациите в това пространство стават цели 27 .
(Каква производителност само, средно по две и малко на месец)

Цялата публикация „Една година блог“

Осем

 Осем е числото на вечността. Осем е след седем и преди девет. Осем са пипалата на октопода. Осем е името на любимото ми списание. Според Кабала осем е всемирното равновесие на дух и материя, единството на противоположностите. Осем са и сакралните врати на съзнанието. Осем е числото на Възкресението, се казва още в Библията.

Осем са годините, които минават като пясък през пръстите ми и дори и да искам не мога да задържа. Но пък мога да разкажа.

Цялата публикация „Осем“

Островни дневници vol.2

Миналата година си пожелахме да останем повече тук .  Без пътуване напред-назад по граници и фериботи. Е, получи се. Един месец (от три) без прекъсване на морския бряг. Не боли, не писва, не дотежава. Семейство и приятели ни навестяват, а пък и нови приятелства се създават. Замислих се дали нещо ми липсва от България… май е само прохладата на Витоша.

Няколко акцента  в този импровизиран виртуален дневник:

Цялата публикация „Островни дневници vol.2“

От Сардиния до Сицилия. По вода.

И 10 неща, които ми се случиха за първи път.

Казват, че истинският живот започва там, където свършва зоната на комфорт.

Моята зона на комфорт свърши на 28 ми юли когато се качихме на ветроходната яхта на приятели в Сардиния и отплавахме да изследваме красотите й. (За нея ще има отделен пост- заслужава го) После поехме курс към Сицилия с няколко спирки по пътя.  188 мили или 300  километра със средна скорост 8 възела. Почти 14 километра в час.

Цялата публикация „От Сардиния до Сицилия. По вода.“

Ангел Герашев

Едно от най-хубавите неща на този блог е това, че ме среща с невероятни хора. Земни, истински, хора осъзнали се с това, което правят, радващи се на малките неща. Живеещи го този живот на макс, без да отлагат за утре.

Ангел е един от тях.

Бижутер, спортист, предприемач, фен на подводния риболов, стигащ свободно до 25-30 метра под водата без кислородна бутилка, прекарващ в нея по 8 часа дневно, смелчага, съпруг, баща, приятел. С две думи наше момче. Захвърлил суетата на големия град, стреса и мръсния въздух за необятното море и един остров. Един човек, осмелил се да промени живота си. Да бъде здрав и щастлив с това, което прави. Тук и сега. Вече четвърти сезон.

Цялата публикация „Ангел Герашев“