Болестта като път – практически семинар на д-р Рюдигер Далке

Защо е по-добре да не бягаме от негативните емоции.

Когато през две години написах тази публикация и след това д-р Рюдигер Далке дойде за първи път в България, един въпрос започна да се откроява и непрекъснато изскачаше от тук от там. Четях го навред в десетките писма, които получавах, беше задаван в интервюта, питаха ме близки и приятели – как така имаше диагноза, после само с една книга успя да избегнеш операция?  Спазваше ли някакъв режим? Пиеше ли някакви медикаменти? Какви методи приложи? Какво точно направи? Разкажи стъпка по стъпка.

Продължете да четете Болестта като път – практически семинар на д-р Рюдигер Далке

Какво откри Буда?

Едно събитие за всеки, търсещ себе си и щастието.

Няколко публикации по-назад  писах за Мила. Познаваме се реално от края на миналата година,  но тя е от една особена порода хора, при които това няма никакво значение. Защото всъщност винаги сме се познавали.  Мила е мила в най-истинския смисъл на думата. Tопла и сърдечна. В присъствието ѝ има дълбочина и една необятна тишина, дори когато говори.

В мартенския брой на списание 8  ще намерите  обширна статия за нея, заедно със списанието ще получите безценен подарък – книжката  „Какво откри Буда?„, написана от Мила. Вдъхновението за тази книжка също намери място на страниците на списанието. Историята на Пламен  – стресиран бизнесмен, който спонтанно осъзнава истината за себе си по време на разговор с Мила и това променя коренно начина, по който си взаимодейства със света, мирогледа и всичките му възприятия.

След дълбоко пробуждане в ранна възраст Мила посвещава времето си на изследването на човешкия ум и природа, учейки се от едни от най-големите мъдреци и учители на нашето време.

Напътствието и присъствието на Мила са помогнали на хора да преодолеят депресия, страх, да се освободят от стреса и напрежението, да надраснат стари убеждения, да трансформират негативното мислене и навици, да подобрят физическото си здраве, да вдъхновят житейски промени, професионален растеж, да излекуват взаимоотношения, да открият вътрешен мир и хармония, да израснат духовно и да открият истинска любов, радост и удовлетворение и възвърнат Вдъхновението и Щастието в живота си.

На 27-ми и 28-ми март заедно с нея ще се съберем да изследваме, открием и директно да преживеем своята най-съкровена същност. Собствената ни природа. Нашето забравено Аз.

Трудно е за това да се говори с думи, но ако знам нещо със сигурност, то това е, че такова събитие е единствено за момента по рода си, правено тук. Мила очевидно не е възрастен гуру с тога и брада, но вътрешния гуру не непременно идва в тази форма. Ако нещо у вас го припознава – все още имате възможност да се присъедините. Има няколко билета за 27-ми и 28-ми. Макар, че горещо бих препоръчала и двата дни. Линк към събитието.

В следващите няколко реда ще се опитам да отговоря на някои въпроси, които получих в блога и на страницата на събитието. Правя това (помагам в организацията) от цялото си сърце защото дълбоко в себе си знам, че е правилно. Това е Истината.  Когато я разпознаеш, интуитивно знаеш кое е правилно и кое не.

Продължете да четете Какво откри Буда?

Адам Чаксфийлд

„Това, което търсиш – търси теб.“ *

(for english press here)

В последните месеци от така наречения мой живот силата на тези думи се потвърждава непрекъснато. За първи път видях Адам миналия ноември на едно събитие, което приятел организира и на което отидох водена от чисто любопитство.

Продължете да четете Адам Чаксфийлд

Мила

Когато в началото на тази година идеята да видя на живо  Муджи взе да придобива реални очертания, зададох въпрос в една фейсбук група: някой бил ли е на негов ритрийт, какво да очаквам, как да се подготвя? Ха-ха.  Подозирам, че част от мен е искала да се застрахова от нещо, да се подготви за неизвестното. Е, Мила беше тази, която ми писа тогава и така се запознахме. В думите ѝ имаше топлота и непредубеденост и някак се успокоих, че решението, което спонтанно взехме е правилно. И заминахме.

Продължете да четете Мила

In #DiVino veritas

DiVino Taste 2018 и моите 3+1 причини да съм част от него.

“In vino veritas” казал народа и после  добавил “in aqua sanitas”*, но това са подробности. Открих необятния свят на виното ведно с любовта преди около 9 години. Подозирам, че вървят ръка за ръка. В началото започнах плахо, после някоя и друга книжка, тук курс, там майсторски клас. И не малко практика, разбира се.

Продължете да четете In #DiVino veritas

Островни дневници vol. 3

Кратък справочник по оцеляване на остров по време на летния сезон, съсредоточен в няколко кратки, но важни правила.

Правило номер 1.
Програмата

Когато си в Рим, прави като римляните. Или казано другояче – черпим опит от местните. За трета поредна годин тук – най-накрая схванах схемата на гърците. Отиват на плаж сутрин рано и когато масата народ повлича крак натам, те вече са си тръгнали. Вечер след 5, дори след 6 часа е втори рунд и се остава до залез слънце. Най-магичното време за плаж според мен.  Ако не успеем да станем рано, пропускаме първата част и се наслаждаваме на великолепието на залеза. Да видиш къпещото се в морето слънце, залязвайки зад хоризонта е несравнимo.  Когато не си за седмица на морето имаш възможност с лека ръка да пропуснеш някой сутрешен плаж и да се отдадеш на палачинки за закуска, четене на книжка или пък малко градинарстване.

Продължете да четете Островни дневници vol. 3

Творческа криза… или не точно.

Време е. След повече от два месеца прекъсване е време за споделяне. За нова публикация, за нов пост, както се казва.

Четох някъде, че всеки пишещ (същото може да се каже и за рисуващ, пеещ, изобщо всеки творящ) е спохождан от творческа криза. Понякога идва веднъж, но затова пък завинаги. Понякога идва за малко и както е дошла, така си и отива.  Трае различно време, при някои кратко, при други по-дългичко. Така наречената творческата криза при мен не дойде изведъж, а постепенно. И не, не защото нямам за какво да пиша. Пътувахме доста в последните месеци, имам интересни неща за споделяне и разказване, но не е това, което искам да споделям. И понеже обещах на вас и най-вече на себе си да бъда откровена, ще призная – не ми идва отвътре да пиша за тривиалното. Просто сега тези неща ми се струват маловажни и някак далечни. След онова пътуване в Лисабон  и срещата с Муджи, обичайните неща, за които пиша вече не вълнуват  душата ми.  Отне ми два месеца, за да го разбера. Научих се да слушам вътрешния си глас и колкото повече го слушам, толкова по-ясен става той. Продължете да четете Творческа криза… или не точно.

За промяната, самопознанието и изборите, с които чертаем живота всеки ден