Надин и нейната Джала जलम्

Запознах се с Надин преди седмица на СПА почивка, на която отидох заедно с мама. Бяхме отседнали, случайно или не, в едно и също малко, семейно хотелче със звучното име “Деви”, с картини с море и дервиши (поне в моята стая). Разговорът ни тръгна съвсем непринудено – за водата, децата, Света и Вселената. Усещането, което изпитах към нея още първите минути не ме напусна. Надин изльчва една мекота и топлина, една сърдечност, която няма как да не те докосне. Идеята да я поканя в блога дойде спонтанно когато ми предложи да направим заедно една „джала“ в басейна. На въпроса какво се изисква от мен, Надин каза:

“Просто да се отпуснеш и да се довериш на процеса. И аз самата не знам какво ще стане. Всеки път е различно.”

Чувах думата „джала“ за първи път, но чуя ли нещо свързано с вода – без значение море ли е, басейн ли е – скачам с двата крака. Умишлено не потърсих информация защото не исках да бъда подготвена. Да имаш очаквания за нещо е сигурен знак за малко (или по-голямо) разочарование, тъй като очакванията никога не покриват реалността. Най-много да я изкривят. И така отидох на джала без очаквания и това, което се случи се оказа едно от най-хубавите неща, които съм преживявала.

В следващите редове ще се опитам да го опиша. След което ще задам няколко въпроса на Надин – за джалата, как се живее на нос Емине, (Емона) липсва ли й нещо от града. Тя любезно се съгласява да ми отговори.


Преди да започнем, влизайки в басейна, Надин ме попита дали ми е  комфортно във водата, как се чувствам, изпитвам ли някакви страхове, ок ли съм да потопя за известно време и главата (беше подготвила  щипка за носа, както и нещо като плувки, които сложи на краката ми, за да може тялото свободно да се носи във водата). Когато се увери, че всичко е наред ме сложи да легна, нежно обхвана главата ми и каза да затворя очи.

В самото начало изпитвах голямо любопитство какво ли ще се случва, но колкото повече водата обргръщаше тялото ми, толкова повече мислите “Как, защо и какво?” отстъпваха място на една плътна тишина, в която само от време на време усещах (или чувах) шепота на водата.

Надин ме носеше през водата и тялото ми се извиваше на всички посоки, усукваше се, издърпваше се нагоре, потъваше надолу, изстласкваше се нежно и без никакво усилие. Не изпитах никаква болка, никакво притеснение, никакво усещане на страх, дори и когато цялото ми тяло, заедно с главата биваше потапяно под водата.

Думата, която най-много се доближава до усещането, което имам от това преживяване е нежност.  Една сякаш майчина закрила имаше през цялото време. В един момент нещо много силно ме завладя и когато го назовах и разпознах ми се доплака от умиление. Чувството на това да си в утроба. Като че ли си спомних. Казах си “Ето това е, което изпитват бебетата, тази сигурност, тази любов, тази топлина. Това е, което всички сме изпитвали преди да се родим на този свят.” Сълзи от умиление и радост бликнаха от затворените ми очи и се сляха с водата. Такова блаженство. Ръцете на Надин ме водеха по пътя у дома.

Загубих изцяло представа за време и пространство, тотално отпускане, мир и спокойствие струяха през водата. Когато усетих как Надин ме изправя и слага да седна на плиткото прагче в басейна, сякаш една част от мен не искаше “да се връща”. Отворих очи и се огледах – погледните ни се срещнаха и една благодарност затрептя във въздуха. Имаше смях, първичен, без задръжки, дойде ми желание и да пея. И даже си попях. Двете си попяхме.


Добре дошла Надин, можеш ли да се представиш с няколко думи на тези, които не те познават?

Привет мила Лучана. В момента съм просто майка, а иначе пътят ми е нетрадиционни оздравителни методи от древността до днес.

Разкажи ми за джала. Какво е джала? Как се роди идеята? От кога я практикуваш?

„Джала“ на санскрит означава вода. Това е терапия във вода. Първоначално започнах да практикувам като на игра, в Анталия, с приятели и колеги, за да пробвам наместващи похвати. Впоследствие започнах да изучавам различни водни терапии на различни места по света. Джала е мой стил, в който обединявам наученото и постигнатото.

За кого е подходяща? Има ли нещо специално, което трябва да знаем, да сме направили преди да предприемем тази терапия?

Подходяща е за всички. Прилагам водна терапия на моите деца от новородени. Докато бях бременна това ми бе любимият начин за дълбоко свързване с тях. Със съпруга ми джала ни свързва по различен начин. С всеки е различно – с приятели, с непознати, които скоро стават приятели… Разбира се в зависимост от обстоятелствата терапията е различна, както и подходът към всеки човек.

Може ли джала да се прилага на хора, които изпитват страх от водата?

Да, много е подходяща за сприятеляване с водната стихия

В разговор ти ми сподели за мястото, на което живеете.  Емона с 9 жители и екипа на Вита Рама, на нос ЕминеКакво ти дава това? Липсва ли ти нещо от големия град?

Емона е едно божествено място в защитена местност на опашката на Стара планина. Лятото селото е пълно с хора, но зимата има много малко жители. Емона ми дава много – връзка с природата, всеки ден виждам и усещам морето, децата растат безгрижно, с отношение и уважение към морето, гората, планината. Не съм се замисляла дали ми липсва нещо, но със сигурност не е големият град. Тук е момента да благодаря на Буря. 

 И последен въпрос – къде можем да намерим Надин, за да практикуваме джала, освен на СПА във Велинград? 🙂

Всяка година организираме събития с различни теми, но основното е потапяне в няколко последователни дни с Джала. Прегръдки и поздрави от слънчева Емона.

 


*JALA е терапия в топла вода, която цели лечение на тялото и психиката чрез потопяване в дълбока релаксация и безтегловното плаване във вода.
Повече информация за джала и всички предстоящи събития тук.

Седемдневен воден пост

В началото на месец септември, когато д-р Рюдигер Далке беше тук, прекарахме заедно една цяла седмица. По време на тази седмица имахме честта и удоволствието да пием от извора както се казва. 40 годишния му опит, разказите му за всички места, на които е бил по света, личния му досег с изключителни хора като Согиал Ринпоче*, Далай Лама, Бхагаван Шри Раджниш (познат на стотици хиляди по-късно като Ошо); безценните му съвети и окуражаващите напътствия ни дадоха една нова перспектива и светлина за живота като цяло. Невероятен човек, широко скроен, със заразяващо чувство за хумор и самоирония. Общувахме на доста теми –  храната беше само една от многото, които засегнахме.
Продължете да четете Седемдневен воден пост

Три години блог

Този път за разлика от предишния успях да платя домейна буквално дни преди да го спрат. Моето местенце, моят мир, второто ми дете навършва три 😊 Осланяйки се на думите на мъдреците – около третата година в невинното крехко същество запoчва да се обособяват първите наченки на его. Формира се личността, която под натиска на родители, учители и обкръжаваща среда започва да се надгражда . Вкореняват се първите страхове и обусловености, идват първите искам – не искам, харесвам и не харесвам, започва да расте усещането „аз“ и „другите“.  Колелото на живота се завърта и …от тук вече всеки почва да пише “своята история”. След тази кратна метафора, продължавам по същество.

Продължете да четете Три години блог

Десет

Имах идея да направим нещо „wow“, за да отбележим десетте години заедно, но както често се оказва идеите не са това, което бяха. Затова реших да заложа на единственото сигурно и да опиша това, което е живо в момента. А то е нищо друго освен любов, идваща по различен начин, под различна форма, в различно време и обстоятелство. Но точно както златото си остава злато, независимо от това каква форма временно приеме,  любовта си остава любов. Само експресията й е привидно различна.

Продължете да четете Десет

Островни дневници vol.4

Четвърти сезон на нашия остров изтича като пясък през пръстите ми. Нищо не може да го задържи, но и нямам това за цел. Не че изобщо бих могла да задържа нещо. Всяко преживяване – хубаво или не – неизбежно отминава. Остава понякога хубав спомен или някакъв сладък копнеж по нещо, което безвъзвратно си е отишло.
Продължете да четете Островни дневници vol.4

Духовното търсене

По (редния) следния капан

Описаното в тази публикация е преживяване, което е живо за мен и няма за цел да откаже никой от нищо. Търсене трябва да има. Без да търси, човек не може да се намери. По-точно процеса търсене трябва да го има – иначе не можеш да разбереш, че няма какво да търсиш. Само този, който се е научил вече да плува може спокойно да се отпусне и да се остави на течението. Той няма от какво да се страхува. В началото са нужни усилия, но единствено докато простия факт не блесне с пълна сила – няма търсещ, който търси нещо. Всичко е едно.

Продължете да четете Духовното търсене

Болестта като път – практически семинар на д-р Рюдигер Далке

Защо е по-добре да не бягаме от негативните емоции.

Когато през две години написах тази публикация и след това д-р Рюдигер Далке дойде за първи път в България, един въпрос започна да се откроява и непрекъснато изскачаше от тук от там. Четях го навред в десетките писма, които получавах, беше задаван в интервюта, питаха ме близки и приятели – как така имаше диагноза, после само с една книга успя да избегнеш операция?  Спазваше ли някакъв режим? Пиеше ли някакви медикаменти? Какви методи приложи? Какво точно направи? Разкажи стъпка по стъпка.

Продължете да четете Болестта като път – практически семинар на д-р Рюдигер Далке

Какво откри Буда?

Едно събитие за всеки, търсещ себе си и щастието.

Няколко публикации по-назад  писах за Мила. Познаваме се реално от края на миналата година,  но тя е от една особена порода хора, при които това няма никакво значение. Защото всъщност винаги сме се познавали.  Мила е мила в най-истинския смисъл на думата. Tопла и сърдечна. В присъствието ѝ има дълбочина и една необятна тишина, дори когато говори.

В мартенския брой на списание 8  ще намерите  обширна статия за нея, заедно със списанието ще получите безценен подарък – книжката  „Какво откри Буда?„, написана от Мила. Вдъхновението за тази книжка също намери място на страниците на списанието. Историята на Пламен  – стресиран бизнесмен, който спонтанно осъзнава истината за себе си по време на разговор с Мила и това променя коренно начина, по който си взаимодейства със света, мирогледа и всичките му възприятия.

След дълбоко пробуждане в ранна възраст Мила посвещава времето си на изследването на човешкия ум и природа, учейки се от едни от най-големите мъдреци и учители на нашето време.

Напътствието и присъствието на Мила са помогнали на хора да преодолеят депресия, страх, да се освободят от стреса и напрежението, да надраснат стари убеждения, да трансформират негативното мислене и навици, да подобрят физическото си здраве, да вдъхновят житейски промени, професионален растеж, да излекуват взаимоотношения, да открият вътрешен мир и хармония, да израснат духовно и да открият истинска любов, радост и удовлетворение и възвърнат Вдъхновението и Щастието в живота си.

На 27-ми и 28-ми март заедно с нея ще се съберем да изследваме, открием и директно да преживеем своята най-съкровена същност. Собствената ни природа. Нашето забравено Аз.

Трудно е за това да се говори с думи, но ако знам нещо със сигурност, то това е, че такова събитие е единствено за момента по рода си, правено тук. Мила очевидно не е възрастен гуру с тога и брада, но вътрешния гуру не непременно идва в тази форма. Ако нещо у вас го припознава – все още имате възможност да се присъедините. Има няколко билета за 27-ми и 28-ми. Макар, че горещо бих препоръчала и двата дни. Линк към събитието.

В следващите няколко реда ще се опитам да отговоря на някои въпроси, които получих в блога и на страницата на събитието. Правя това (помагам в организацията) от цялото си сърце защото дълбоко в себе си знам, че е правилно. Това е Истината.  Когато я разпознаеш, интуитивно знаеш кое е правилно и кое не.

Продължете да четете Какво откри Буда?