Островни дневници vol. 3

Кратък справочник по оцеляване на остров по време на летния сезон, съсредоточен в няколко кратки, но важни правила.

Правило номер 1.
Програмата

Когато си в Рим, прави като римляните. Или казано другояче – черпим опит от местните. За трета поредна годин тук – най-накрая схванах схемата на гърците. Отиват на плаж сутрин рано и когато масата народ повлича крак натам, те вече са си тръгнали. Вечер след 5, дори след 6 часа е втори рунд и се остава до залез слънце. Най-магичното време за плаж според мен.  Ако не успеем да станем рано, пропускаме първата част и се наслаждаваме на великолепието на залеза. Да видиш къпещото се в морето слънце, залязвайки зад хоризонта е несравнимo.  Когато не си за седмица на морето имаш възможност с лека ръка да пропуснеш някой сутрешен плаж и да се отдадеш на палачинки за закуска, четене на книжка или пък малко градинарстване.

Продължете да четете Островни дневници vol. 3

Творческа криза… или не точно.

Време е. След повече от два месеца прекъсване е време за споделяне. За нова публикация, за нов пост, както се казва.

Четох някъде, че всеки пишещ (същото може да се каже и за рисуващ, пеещ, изобщо всеки творящ) е спохождан от творческа криза. Понякога идва веднъж, но затова пък завинаги. Понякога идва за малко и както е дошла, така си и отива.  Трае различно време, при някои кратко, при други по-дългичко. Така наречената творческата криза при мен не дойде изведъж, а постепенно. И не, не защото нямам за какво да пиша. Пътувахме доста в последните месеци, имам интересни неща за споделяне и разказване, но не е това, което искам да споделям. И понеже обещах на вас и най-вече на себе си да бъда откровена, ще призная – не ми идва отвътре да пиша за тривиалното. Просто сега тези неща ми се струват маловажни и някак далечни. След онова пътуване в Лисабон  и срещата с Муджи, обичайните неща, за които пиша вече не вълнуват  душата ми.  Отне ми два месеца, за да го разбера. Научих се да слушам вътрешния си глас и колкото повече го слушам, толкова по-ясен става той. Продължете да четете Творческа криза… или не точно.

Просветлението – мит или реалност

5 дни с Муджи в Лисабон

Всички древни текстове, мистици и мъдреци описват едно и също нещо. Системата йога (в която физическите упражнения или асаните са една много малка част) не е нищо друго освен врата към същото това нещо. От както свят светува философите търсят смисъла на живота и отдавна са разбрали, че той е нещо повече от това, което може да се види, пипне, докосне и помирише и вкуси. Нещо повече – науката признава, че не знае нищо за материята – съставните части на атома. Тя познава само излъчването им, но не и самият източник. Тъй като атомът постоянно излъчва енергия, електронът в един момент във времето никога не може да бъде идентичен с електрона в друг момент във времето. „Електронът престава да има каквито и да било свойства на „вещ”, както тя се разглежда от здравия разум; той е просто регион, от който може да бъде излъчена енергия”. („Увод във философията” от Бъртранд Ръсел).*

Рано или късно (понякога в края на земния път) всеки човешки индивид осъзнава, че така наречения живот е прелетял като миг и на финала  няма абсолютно никакво значение какво си придобил, спечелил или скътал. Смъртта е най-великолепната идея на Господ, казва Муджи, защото човешките същества са толкова ужасени от нея, че този страх ги кара да търсят кое е онова, което няма да изчезне с отпадането на физическата им форма. И някои от тях го намират, постигат, преживяват.  Kое е това нещо? Има ли форма, размер или цвят? Как се открива, как се осъзнава и колко далече от нас е? Наричат го самадхи, осъзнатост, присъствие или просветление. Божията милост  във всеки един от нас.
Продължете да четете Просветлението – мит или реалност

От Денвър до село Чавдар

Мария, Антон и пекарна “Прованс”

На фона на негативизма и непрекъснатото натякване, че тук нищо не става и всеки трябва да се спасява поединично – нещо наистина много вдъхновяващо. Историята на едно младо семейство, което  се връща в родното си село след повече от 13 години в страната на неограничените възможности.

Казвам добре дошли на Мария и Антон и съм изключително благодарна на възможността да гостуват в luchanaslife. Надявам се поне малко от това, което изпитах аз, общувайки с Мария и пишейки публикацията – да стигне и до вас.

Продължете да четете От Денвър до село Чавдар

Най-важната цел в моя живот

От няколко години ме преследва една мисъл. Независимо какво правя, без значение къде съм, дали съм сама или не, пътувам ли или си почивам…Един въпрос или по-точно серия от въпроси с един и същи корен “ме мъчат” и не ми дават мира.

Коя съм аз? Защо съм тук? Какъв е смисълът на моя живот? Коя е целта му?  И защо съм се родила, ако моята основна задача не е да изпълня тази цел?

Продължете да четете Най-важната цел в моя живот

„Даровете на влъхвите“

Моите пет стотинки по темата. Защо подаряваме, кога подаръка носи радост на даващия, къде е златната среда в истеричното пазаруване и как я намерих.

Историята разказва за тримата влъхви (на места наричани още царе или мъдреци), които водени от Витлеемската звезда намерили Младенеца в яслите, коленичи в краката на майка Му и поднесли своите дарове – злато, ладан* и миро. Ладан в древността се поднасял в знак на особено благоволение. Тримата влъхви го поднесли на Исус като дар за Бога в него. С мирото помазвали умрелите като дар за смъртния човек в Исус, а за царя в него тримата мъдреци дарили злато. Красиво, нали?

Продължете да четете „Даровете на влъхвите“

Домът е там, където е сърцето

Случи се. Това, което се оформя като идея в главите ни втора година, намери своята логична развръзка. Живеем в къща. Ура!
Не, не сме я купили. Под наем е. Защо да чакаме купуването на нещо, след като можем да осъществим мечтата си и да заживеем в него още сега? Специални благодарности на ОББ, за това че преди седем години ми отказа ипотечен кредит за апартамент. Иначе сега нямаше да разполагам с тази свобода. Човек когато губи, не знае какво печели.

Продължете да четете Домът е там, където е сърцето

Бойка Каламова

От Минно Геоложкия Институт, през китайската медицина, Индия и Хималаите до тук и сега.

Признавам си чистостосърдечно – винаги съм обичала глезотийките. Че на кой му е неприятно да се поглези с вкусна и качествена храна, чаша хубаво вино, нова книга, малко спа или релаксиращ масаж, например. Особено последното. Във всички книги и статии в стил  “и аз съм човек” има съвети как е добре да правим нещо за себе си поне веднъж седмично. Не защото имаме проблем или се налага, а просто защото ни харесва. Толкова ли е трудно? Пусто време или средства. Все едното не достига.
В началото на годината обаче, живота малко насила ме заведе в студио „Пагане“,  където направих серия от терапевтични процедури. Всичко това се наложи след появяването на симптома, който е описан надълго и нашироко в  Трудно ли да е бъдем жени?

Продължете да четете Бойка Каламова

Една година блог

  Като изключим, че улисана в разни задачки пропуснах да платя домейна и достъпа до блога беше временно преустановен, нищо по-съществено не направих за първия рожден ден на luchana’s life. Нямаше торта, нито свещичка. Но затова пък ще има публикация.  С тази днес, публикациите в това пространство стават цели 27 .
(Каква производителност само, средно по две и малко на месец)

Продължете да четете Една година блог