Островни дневници vol. 3

Кратък справочник по оцеляване на остров по време на летния сезон, съсредоточен в няколко кратки, но важни правила.

Правило номер 1.
Програмата

Когато си в Рим, прави като римляните. Или казано другояче – черпим опит от местните. За трета поредна годин тук – най-накрая схванах схемата на гърците. Отиват на плаж сутрин рано и когато масата народ повлича крак натам, те вече са си тръгнали. Вечер след 5, дори след 6 часа е втори рунд и се остава до залез слънце. Най-магичното време за плаж според мен.  Ако не успеем да станем рано, пропускаме първата част и се наслаждаваме на великолепието на залеза. Да видиш къпещото се в морето слънце, залязвайки зад хоризонта е несравнимo.  Когато не си за седмица на морето имаш възможност с лека ръка да пропуснеш някой сутрешен плаж и да се отдадеш на палачинки за закуска, четене на книжка или пък малко градинарстване.

Цялата публикация „Островни дневници vol. 3“

Творческа криза… или не точно.

Време е. След повече от два месеца прекъсване е време за споделяне. За нова публикация, за нов пост, както се казва.

Четох някъде, че всеки пишещ (същото може да се каже и за рисуващ, пеещ, изобщо всеки творящ) е спохождан от творческа криза. Понякога идва веднъж, но затова пък завинаги. Понякога идва за малко и както е дошла, така си и отива.  Трае различно време, при някои кратко, при други по-дългичко. Така наречената творческата криза при мен не дойде изведъж, а постепенно. И не, не защото нямам за какво да пиша. Пътувахме доста в последните месеци, имам интересни неща за споделяне и разказване, но не е това, което искам да споделям. И понеже обещах на вас и най-вече на себе си да бъда откровена, ще призная – не ми идва отвътре да пиша за тривиалното. Просто сега тези неща ми се струват маловажни и някак далечни. След онова пътуване в Лисабон  и срещата с Муджи, обичайните неща, за които пиша вече не вълнуват  душата ми.  Отне ми два месеца, за да го разбера. Научих се да слушам вътрешния си глас и колкото повече го слушам, толкова по-ясен става той. Цялата публикация „Творческа криза… или не точно.“

Просветлението – мит или реалност

5 дни с Муджи в Лисабон

Всички древни текстове, мистици и мъдреци описват едно и също нещо. Системата йога (в която физическите упражнения или асаните са една много малка част) не е нищо друго освен врата към същото това нещо. От както свят светува философите търсят смисъла на живота и отдавна са разбрали, че той е нещо повече от това, което може да се види, пипне, докосне и помирише и вкуси. Нещо повече – науката признава, че не знае нищо за материята – съставните части на атома. Тя познава само излъчването им, но не и самият източник. Тъй като атомът постоянно излъчва енергия, електронът в един момент във времето никога не може да бъде идентичен с електрона в друг момент във времето. „Електронът престава да има каквито и да било свойства на „вещ”, както тя се разглежда от здравия разум; той е просто регион, от който може да бъде излъчена енергия”. („Увод във философията” от Бъртранд Ръсел).*

Рано или късно (понякога в края на земния път) всеки човешки индивид осъзнава, че така наречения живот е прелетял като миг и на финала  няма абсолютно никакво значение какво си придобил, спечелил или скътал. Смъртта е най-великолепната идея на Господ, казва Муджи, защото човешките същества са толкова ужасени от нея, че този страх ги кара да търсят кое е онова, което няма да изчезне с отпадането на физическата им форма. И някои от тях го намират, постигат, преживяват.  Kое е това нещо? Има ли форма, размер или цвят? Как се открива, как се осъзнава и колко далече от нас е? Наричат го самадхи, осъзнатост, присъствие или просветление. Божията милост  във всеки един от нас.
Цялата публикация „Просветлението – мит или реалност“

От Денвър до село Чавдар

Мария, Антон и пекарна “Прованс”

На фона на негативизма и непрекъснатото нятакване, че тук нищо не става и всеки трябва да се спасява поединично – нещо наистина много вдъхновяващо. Историята на едно младо семейство, което  се връща в родното си село след повече от 13 години в страната на неограничените възможности.

Казвам добре дошли на Мария и Антон и съм изключително благодарна на възможността да гостуват в luchanaslife. Надявам се поне малко от това, което изпитах аз, общувайки с Мария и пишейки публикацията – да стигне и до вас.

Цялата публикация „От Денвър до село Чавдар“

Най-важната цел в моя живот

От няколко години ме преследва една мисъл. Независимо какво правя, без значение къде съм, дали съм сама или не, пътувам ли или си почивам…Един въпрос или по-точно серия от въпроси с един и същи корен “ме мъчат” и не ми дават мира.

Коя съм аз? Защо съм тук? Какъв е смисълът на моя живот? Коя е целта му?  И защо съм се родила, ако моята основна задача не е да изпълня тази цел?

Цялата публикация „Най-важната цел в моя живот“

„Даровете на влъхвите“

Моите пет стотинки по темата. Защо подаряваме, кога подаръка носи радост на даващия, къде е златната среда в истеричното пазаруване и как я намерих.

Историята разказва за тримата влъхви (на места наричани още царе или мъдреци), които водени от Витлеемската звезда намерили Младенеца в яслите, коленичи в краката на майка Му и поднесли своите дарове – злато, ладан* и миро. Ладан в древността се поднасял в знак на особено благоволение. Тримата влъхви го поднесли на Исус като дар за Бога в него. С мирото помазвали умрелите като дар за смъртния човек в Исус, а за царя в него тримата мъдреци дарили злато. Красиво, нали?

Цялата публикация „„Даровете на влъхвите““

Домът е там, където е сърцето

Случи се. Това, което се оформя като идея в главите ни втора година, намери своята логична развръзка. Живеем в къща. Ура!
Не, не сме я купили. Под наем е. Защо да чакаме купуването на нещо, след като можем да осъществим мечтата си и да заживеем в него още сега? Специални благодарности на ОББ, за това че преди седем години ми отказа ипотечен кредит за апартамент. Иначе сега нямаше да разполагам с тази свобода. Човек когато губи, не знае какво печели.

Цялата публикация „Домът е там, където е сърцето“

Бойка Каламова

От Минно Геоложкия Институт, през китайската медицина, Индия и Хималаите до тук и сега.

Признавам си чистостосърдечно – винаги съм обичала глезотийките. Че на кой му е неприятно да се поглези с вкусна и качествена храна, чаша хубаво вино, нова книга, малко спа или релаксиращ масаж, например. Особено последното. Във всички книги и статии в стил  “и аз съм човек” има съвети как е добре да правим нещо за себе си поне веднъж седмично. Не защото имаме проблем или се налага, а просто защото ни харесва. Толкова ли е трудно? Пусто време или средства. Все едното не достига.
В началото на годината обаче, живота малко насила ме заведе в студио „Пагане“,  където направих серия от терапевтични процедури. Всичко това се наложи след появяването на симптома, който е описан надълго и нашироко в  Трудно ли да е бъдем жени?

Цялата публикация „Бойка Каламова“

Една година блог

  Като изключим, че улисана в разни задачки пропуснах да платя домейна и достъпа до блога беше временно преустановен, нищо по-съществено не направих за първия рожден ден на luchana’s life. Нямаше торта, нито свещичка. Но затова пък ще има публикация.  С тази днес, публикациите в това пространство стават цели 27 .
(Каква производителност само, средно по две и малко на месец)

Цялата публикация „Една година блог“

Осем

 Осем е числото на вечността. Осем е след седем и преди девет. Осем са пипалата на октопода. Осем е името на любимото ми списание. Според Кабала осем е всемирното равновесие на дух и материя, единството на противоположностите. Осем са и сакралните врати на съзнанието. Осем е числото на Възкресението, се казва още в Библията.

Осем са годините, които минават като пясък през пръстите ми и дори и да искам не мога да задържа. Но пък мога да разкажа.

Цялата публикация „Осем“